Таксите са най-избягваната тема от взаимните фондове, а и не само от тях

„Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“

Мечо Пух

 

Компаниите в инвестиционния, финансовия и финтех сектор се делят на две основни групи:

• Такива, които се стремят да вземат колкото се може повече такси от клиентите си — и да им се размине;

• И такива, които целят да вземат възможно най-малко такси, но въпреки това да предоставят стойностна услуга.

Защо е важно да правите разлика между двете?

Ако започнете с инвестиция от 30 000 лв., след 20 години по-висока такса от едва 1.5% годишно може да означава близо 20 000 лв. по-малко в портфейла ви.

Таксите оказват огромно влияние върху доходността и имат разрушителен ефект при дългосрочните инвестиции.

Затова си заслужава да отделите време, за да опознаете стандартните практики в асет мениджмънт индустрията — както и капаните, от които трябва да се пазите. 

---

Най-широко разпространените модели при професионалното управление на активи са следните:

• Моделът „2 и 20“ – 2% годишна такса за управление върху активите и 20% такса успех от положителния резултат над определен праг.

Той е характерен за хеджфонд индустрията и възнаграждава умението за постигане на изключителни инвестиционни резултати, т.е. доходност над средната.

Хеджфонд мениджърите имат свободата да прилагат най-гъвкавите стратегии – като къси позиции, използване на левъридж и други техники. Целта им е да постигат положителна доходност при всякакви пазарни условия.

За разлика от тях, „традиционните“ колективни инвестиционни схеми – пенсионни и взаимни фондове – оперират при значително по-строги инвестиционни ограничения, целящи да ограничат риска.

• Такса управление от 1 до 2% годишно върху активите, без такса успех.

Този модел е характерен за управлението на лични сметки от инвестиционни консултанти и възнаграждава умението да се изграждат дългосрочни, ефективни и нискоразходни стратегии без поемане на излишен риск.

Фокусът е върху разработването на подходяща стратегия, съобразена с целите и профила на конкретния клиент, а не върху преследването на максимална възвръщаемост.

---

Никой не обича да говори за таксите

Един от най-често срещаните съвети към инвеститорите е: инвестирайте редовно и дългосрочно, дръжте разходите ниски.

Но ако решите да се доверите на професионален инвестиционен мениджмънт, контролирането на разходите няма да е лесна задача.

Финансовата индустрия прилага различни похвати, за да ви затрудни в преценката колко всъщност е общият разход, който излиза от джоба ви и намалява доходността ви.

Таксите често са разделени на множество категории — умишлено направени сложни по структура, а понякога и направо подвеждащи.

Ще срещнете входящи, изходящи, текущи, такси за управление, за съхранение, за добро представяне и други.

За да оцените реалния ефект от техния кумулативен размер, трябва да обърнете внимание на всяка една поотделно.

Ето няколко примера от реалния свят, които заслужават вниманието ви.

Входящa такса при различните фондове

Причините да избягвате и да не подценявате тази такса са две.

Първо – ефектът ѝ върху крайната доходност остава скрит.

Таксата се начислява върху всяка вноска още преди тя да бъде инвестирана в активите на фонда, върху които впоследствие се изчисляват резултатите му.

Ако инвестирате 1 000 лв. при входяща такса от 1%, фондът реално ще получи и инвестира 990 лв.

Ако в края на годината отчетената доходност е 5%, не си представяйте, че спестяванията ви вече са на стойност 1 050 лв.

Реално те ще бъдат 1 039,50 лв.

Това означава, че публикуваните от фондовете данни за доходност след такси (5% в случая) са подвеждащи — в действителност вашата доходност е 3,95%.

Второ – приходите от тази такса се използват като комисиона за дистрибуторите на фондове.

Това поставя под съмнение безпристрастността на консултантите, на които непрофесионалните инвеститори често се доверяват.

Наличието на конфликт на интереси винаги носи риск — и обикновено ви струва скъпо.

Взаимни фондове с такса управление от 0%

Наш клиент беше убеден, че е направил отличен избор на взаимен фонд, тъй като таксата за управление беше 0%.

На хартия изглеждаше така — но, както знаем, безплатен обяд няма.

Без такса обикновено работят т.нар. захранващи колективни инвестиционни схеми. Това са фондове, чиито правила позволяват да инвестират активите си единствено в друг фонд.

Този модел се използва основно от големите финансови групи, за които е по-лесно да регистрират захранващ фонд в България, насочващ средствата към вече съществуващ фонд в друга юрисдикция.

Дори захранващият фонд да има 0% такса за управление, това не важи за фонда, който реално получава и управлява инвестициите.

Такси се плащат – просто са „скрити“ на следващо ниво, докато клиентът остава с впечатлението, че получава нещо безплатно. Особено когато „липсата“ на такса се използва като маркетингов аргумент.

В практиката има и още по-фрапиращи случаи – захранващ фонд, който начислява такса, въпреки че единствената му функция е да насочва активите към друг фонд (също с такса).

А сега си представете, че се включи и трети фонд… Колкото повече, толкова повече!

Рeален размер на такса управление при взаимните фондове  

Размерът на таксата задължително е посочен в проспекта на всеки фонд. Това обаче не е реалната такса, която инвеститорът плаща.

Причината се крие в дребния шрифт – според него към основната такса всяка година се добавят различни текущи разходи на фонда. Те също са за сметка на инвеститорите, но остават далеч по-незабележими.

Размерът на тези разходи не е фиксиран предварително (а понякога само ограничен с горен праг) и става известен едва след приключването на календарната година.

Тези разходи обикновено включват управлението на фонда, както и разноски за маркетинг и дистрибуция на дялове. Често това се оказва неприятна изненада за инвеститорите.

Затова бъдете особено внимателни с рекламните материали — в тях обикновено се посочва само по-ниската такса за управление, обявена в проспекта.

Задължително преглеждайте документа „Ключова информация за инвеститорите“. В него фондът е длъжен да посочи реалния общ разход, който клиентите са платили през последните 12 месеца.

Може да срещнете например фонд с обявена такса от 1,5%, която на практика излиза 2,3%. А понякога разликата е и двойна — случва се по-често, отколкото предполагате.

Размера на такса управление при доверителна сметка.

Една от хитрините, на които сме попадали, е обявяването на таксата за управление на месечна, вместо на годишна база.

Така, например, такса управление от 2,88% годишно, която би отблъснала доста инвеститори, „магически“ се превръща в 0,24%*.

*на месечна база

Не особено изобретателен подход — но явно винаги ще се намерят инвеститори, които „са над тези неща“.

Такса успех (Performance/Success fee)

Таксата успех се изчислява като процент от положителния резултат, постигнат от мениджъра в края на годината.

В България тя обикновено варира между 10% и 20%, но често се пропускат два важни детайла: наличието на бенчмарк и прилагането на правилото „high watermark“.

Обърнете внимание дали таксата успех е обвързана с представянето на мениджъра спрямо конкретен бенчмарк — индекс, приет за измерител на средната доходност.

Смисълът е ясен: портфолио мениджърът трябва да бъде възнаграден само ако успее да победи пазара. Ако той получава бонус само за това, че е постигнал доходност над 0%, летвата определено не е поставена високо.

Особено днес, когато всеки инвеститор може лесно да постигне доходността на основните бенчмарк индекси чрез съответния ETF.

В България рядко ще срещнете прилагането на т.нар. high watermark rule, което по принцип трябва да допълва таксата успех.

Т.нар. „watermark“ представлява най-високото ниво на активите, достигнато при управлението на фонда или портфейла. Прилагането на това правило гарантира, че инвеститорите няма да плащат една и съща такса успех два пъти.

Разбира се — кой мениджър не би искал да му бъде платено два пъти за едно и също нещо?

Достатъчно е просто да „забрави“ да включи high watermark rule в тарифата си, а клиентът да не го забележи.

Това обаче не е най-фрапиращият подход, на който сме попадали.

По принцип performance fee и success fee са синоними. Логично е таксата като процент от положителния резултат да бъде една, независимо как е наречена.

В България обаче се среща една уникална „иновация“ — доверително управление на инвестиционна сметка, при което се начислява такса успех два пъти:

веднъж под името performance fee (спрямо бенчмарк) и втори път като success fee (без бенчмарк).

Ако ви се струва, че плащате за едно и също нещо два пъти — това е, защото наистина е така.

Колкото повече, толкова повече!

Попечителска такса

Това са таксите, които инвестиционните фондове или брокерите заплащат на големи финансови институции – като банки и депозитари – за съхранението на ценните книжа на своите клиенти.

Някои посредници прехвърлят директно този разход към клиента, макар повечето вече да не го правят. Причината е проста: за съхранение на книжа, търгувани на развитите пазари – като САЩ, Германия или Франция – таксите са минимални, обикновено около 0,04% от стойността на активите годишно.

Въпреки това, тази такса често остава още една възможност вашият мениджър да добави допълнителен разход, който може и да не забележите.

Все пак — защо да не увеличи печалбата си още малко, за сметка на вашата доходност?

Отново можем да дадем реален пример от българския пазар — попечителска такса в размер на 0,24% от активите на месец, или 2,88% на годишна база.

Това определено попада в графата „скрити такси“ — такива, които нямат никаква пазарна логика.

Позицията на Future Wealth Advisers

Ние вярваме, че високите такси са една от най-големите пречки пред постигането на добри инвестиционни резултати.

Никой портфолио мениджър не може да компенсира с уменията си намаляването на клиентските активи с по 3–4% годишно, „изядени“ от прекомерни такси.

 

►►►Ако статията ви е била полезна, следете редовно блога на Future Wealth. Можете да се абонирате, за да получавате всичко на имейла си.  

МОЖЕ ДА ХАРЕСАТЕ ОЩЕ И:

ОБРАТНО КЪМ БЛОГА