Търсих банков депозит с поне 8% лихва — и ето че намерих нещо лесно, гъвкаво и удобно

Всъщност в заглавието излъгах.

Не съм търсил, не защото не ми харесва идеята. А защото знам как работят тези неща.

Днес банков депозит с 8% фиксирана доходност би бил прекрасна новина за всеки, който има спестявания. Би направил много финансови решения лесни.

Но той е възможен при два сценария.

Траен проблем с инфлацията в икономиката от над 10-15% годишно или нова схема от типа на Корпоративна банка — институция с непазарно поведение, закриляна от политиците, докато не се срине.

Затова 8% фиксирана доходност не бива да ви изкушава. Тя трябва да ви накара да задавате повече въпроси.

Не винаги постъпват така обаче хората без опит и познания. На тях най-лесно им се продава илюзията, че има нещо „почти като депозит“, но с многократно по-висока доходност.

Това беше и целта на заглавието - да привлека тяхното внимание. В дигиталното пространство те са лесна жертва на манипулации.

Днес опасните финансови внушения рядко идват като груба лъжа. Те идват като приятелски съвет. Като „личен опит“. Като уж добронамерено желание да ви се покаже по-лесен, по-гъвкав и по-доходен вариант.

Именно това прави блогът, на който попаднах. С внимателно подбрани хлъзгави думи, стратегически пропуски и манипулативно заглавие. Подобно на моето.

Статията е публикувана в сайта VivaInvest.bg и е озаглавена „3 алтернативи на депозит – Bondora, IuvoSAVE и Monefit“. Авторът е Стойчо Недев.

Той се представя като „доморасъл инвеститор“ — човек, който с много четене е намерил пътя към успешното инвестиране и сега споделя опита си, за да помага на другите. Звучи симпатично. И това не е случайно. Такъв образ създава доверие, особено у хора, които не търсят професионален език, а просто някой да им обясни нещата човешки.

Авторът не крие, че става дума за афилиейт сайт и взема комисиона от продуктите, които препоръчва, но твърди, че моралът не му позволява да го прави за нещо, което не е добро или не използва сам.

Във финансите обаче добрите намерения не заместват нито компетентността, нито отговорността.

Авторът не е лицензиран инвестиционен консултант и не може легално да дава финансови съвети срещу заплащане. Затова не го прави директно. Прави го чрез съдържание, което изглежда безобидно, но на практика насочва финансовото поведение на хората, докато му носи комисиона.

Това не е дребна подробност. Това е същината на проблема.

През последните години ни залива този тип модерно и бързо растящо финансово съдържание: инфлуенсъри, които индиректно "консултират" хората. В същото време печелят от реклама, афилиейт програми, коучинг и разнообразни онлайн курсове.

За да работи този модел, читателят трябва да се почувства достатъчно уверен, за да предприеме действие в определена посока и да си остане достатъчно неинформиран, за да не задава неудобни въпроси.

Затова ще се концентрираме върху конкретни манипулативни твърдения в тази статия. Ако предпочитате, приемете ги за невинни грешки

Заглавието казва едно, текстът друго — и това не е случайно

Заглавието твърди, че определени P2P продукти са алтернатива на депозита.

Алтернатива обаче означава избор между две единствено възможни решения, които са сходни и в голяма степен заместващи се, а не коренно различни.

За кое става дума в случая?

Ще отговорим на този въпрос, но първо, защо ни се предлага алтернатива точно на банковия депозит?

В статията авторът казва с главни букви: „Това НЕ е депозит!“, а след това думата „депозит“ се среща над 30 пъти.

Целта, разбира се, е да привлече вниманието на онези хора, за които депозитът е синоним на сигурност. След това да ги убеди, че тези платформи са почти същото, но с по-висока доходност.

Както е описано в статията, те са „нещо като гъвкав безсрочен депозит с 6 пъти по-висока доходност от най-добрите предложения на българските банки“.

Какво всъщност е депозитът

Когато си откриваме депозит ние даваме парите си на заем на банката срещу обещания за определена лихва.

Същото се случва и при P2P платформите. Вие купувате вземане от тях — или нека повторим — давате им парите си назаем.

Хората, рекламиращи тези продукти, обаче умело обръщат наратива.

Според автора лихвите по депозитите са прекалено ниски, но пък са се появили „финтех платформи, които дават между 6% и 10% при минимално усилие“.

Звучи като полезна иновация, която ви позволява да получите висока доходност за спестяванията си. Такава, която заслужавате, но банките не дават.

Всъщност единственият, който дава нещо реално, сте вие. Давате пари срещу обещания, но на кого?

При депозита насреща стои лицензирана институция, под регулаторен контрол, с изисквания за капиталова адекватност и ликвидност и с държавна гаранция на влоговете до определен размер.

При P2P насреща стои търговско дружество, верига от вземания и риск без защита, без контрол и без пазарно ценообразуване.

Дори и да звучи модерно терминът „финтех платформа“ няма никакво специално значение. Можете да го замените с АД „X“, ООД „Y“, Иван, Петър и т.н.

Финтех елементът, който прави инвестирането лесно, гъвкаво и без усилия е просто маркетинг.

Да дадеш пари назаем винаги е било най-лесното нещо на света. Трудното е да си ги вземеш обратно.

Защо сравнението с депозита е фалшиво

Дълговите инструменти не са новост в света на финансите.

Те са безброй — депозити, държавни облигации, корпоративни облигации, обезпечени, необезпечени, конвертируеми, винкулирани, подчинени и т.н. Те са регулирани финансови инструменти и тяхното създаване и пласиране се случва при строги правила за разкриване на информация и сключване на сделки.

Целта е инвеститорът да има всичко необходимо, за да оцени правилно кредитния риск, който поема, и след това да купи на справедлива (пазарна) цена.

При P2P платформите регулации няма и този процес е имитация. Често се твърди, че купувате кредити, без това реално да е така. Така наречените първичен и вторичен пазар, на които „кредитите“ се търгуват, всъщност нямат нищо общо с дефиницията за пазар.

Затова бих ги определил като едни от възможно най-рисковите дългови инструменти.

Тази графика илюстрира защо единствената алтернатива на депозита е инвестицията в ДЦК — инструмент с фиксирана доходност и държавна гаранция за изплащане на главницата.

Защо станаха толкова модерни P2P платформите

Небанковите финансови институции (оригинаторите в една P2P платформа) нямат право да събират депозити по закон. Именно защото не отговарят на строгите регулаторни изисквания, валидни за банките.

Под привлекателното прикритие за финансова иновация те получиха инструмент, с който заобикалят това ограничение. Той на практика им позволява, също като при депозита, да прехвърлят кредитния риск към множество физически лица.

Дали обаче това се случва на справедлива цена?

При P2P оригинаторът отпуска например необезпечен кредит на физическо лице срещу 20% лихва, а след това иска да ви убеди, че е добра идея вие да го откупите срещу 8%.

Защо един информиран инвеститор би се съгласил? Нима изведнъж рискът от неизпълнение по този заем е намалял?

Справедлива цена в случая означава пазарно определен размер на лихвата, която ви компенсира за риска, който поемате.

Тук това липсва. Затова начинът да сработи този модел е единствено да се таргетират неопитни инвеститори чрез маркетингови трикове.

Точно това правят и следващите внушения в статията. Ще сгрешите сериозно, ако ги възприемете за разумни съвети.

---

№1: „P2P са подходящи за начинаещи инвеститори без опит“

Логиката, която се предлага имплицитно, е: продуктът е лесен за използване, следователно е подходящ за начинаещи. Но лекотата на интерфейса няма нищо общо с риска на инструмента.

►Когато давате парите си на заем на някого, ключово е да оцените дали той ще може да ви ги върне и дали размерът на лихвата ви компенсира за риска, който поемате.

За да прецените кредитния риск на една P2P платформа, трябва да анализирате финансовото и ликвидното състояние на нерегулирана непублична компания, за която в повечето случаи прозрачността и достъпът до актуални и одитирани финансови данни са по желание.

С подобна задача трудно биха се справили и опитни институционални инвеститори.

Да се препоръчва подобен инструмент на начинаещи означава или неразбиране на риска, или съзнателното му омаловажаване.

За начинаещите инвеститори по дефиниция най-трудното е да разберат рисковете, които поемат. Точно затова стандартът в инвестиционното консултиране е ясен: на инвеститор, който не разбира даден риск, той не му се препоръчва — независимо колко лесно се случва инвестицията.

---

№2: „P2P са подходящи за фонд за спешни случаи“ и „теглиш, когато поискаш“

Още едно опасно твърдение.

Фондът за спешни случаи съществува за едно: да е там веднага, когато ви потрябва. По дефиниция той трябва да е в инструменти с минимален кредитен риск и гарантирана незабавна ликвидност.

P2P платформите не отговарят на нито едно от тези условия.

В същата статия, която определя платформата Bondora като подходяща за спешен фонд, е написано черно на бяло: „при силни пазарни шокове може да има забавяне на тегленията“.

Авторът сам признава, че ликвидността не е гарантирана, но въпреки това ви препоръчва продукта за цели, за които ликвидността е критична.

►Ликвидността при P2P платформите е обещание, не право.

Това не е банка и няма задължение да поддържа каквито и да е ликвидни буфери. „Теглите, когато поискате“, но само ако платформата разполага с пари да ви ги даде.

---

№3: „P2P са подходящи за хора с ниска поносимост към риск“

Още едно твърдение, противоречащо на елементарната логика в инвестирането.

Поносимостта към риск е ключов параметър при избора на инвестиционен продукт. Инвеститор с ниска поносимост трябва да бъде насочван към инструменти с ниско ниво на кредитен риск и висока предвидимост на резултата.

При P2P платформите имаме липса на регулаторни правила, непрозрачни финансови данни и непредвидима ликвидност.

Това е профилът на инструмент за инвеститори с висока поносимост към риск, не за консервативни спестители.

►В цялата статия рискът не се отрича директно. Просто се замъглява достатъчно, за да изглежда приемлив.

Не е задължително да покажеш най-голямата доходност. Можеш и да замаскираш големия риск чрез заблуждаващи сравнения.

А когато става дума за спестяванията на хората, това е напълно достатъчно, за да им струва скъпо.

Каква е разликата между депозит и P2P

Разликата е в това кой стои отсреща, какви правила е длъжен да спазва и каква защита имате, ако нещо се обърка.

Разликата не е в обещаната доходност. Тя е в защитата.

При депозита насреща стои лицензирана банка, регулаторен режим и държавна гаранция на влоговете до определен размер. При P2P стои търговска структура, верига от вземания и риск, който остава за вас, ако нещо по веригата се счупи.

Точно затова сравнението с депозита е подвеждащо.

Не защото P2P непременно е измама. А защото е високорисков инструмент, който се продава с езика на сигурността.

С думите „алтернатива на депозит“ или „100% гаранция за обратно изкупуване“.
С обещанието за лесен достъп.
С внушението за гъвкавост.
С твърдения, че са подходящи за начинаещи, за спешен фонд и за хора с ниска поносимост към риск.

Продава се усещане, че рискът е малък.
Че структурата е проста.
Че решението е очевидно.
Че всичко това е почти като депозит, само че по-умно.

А то не е.

Във финтех опаковката няма нищо революционно. Има модерен интерфейс и маркетинг, който се стреми риска да изглежда по-поносим, отколкото е.

Добавете към това хора с финансов стимул, но без лиценз и без регулаторна отговорност, които дават „лични“ съвети онлайн, и получавате точно модела, който виждаме тук.

Възможно е да не разбират добре какво препоръчват.

Възможно е и да разбират отлично.

За вашите спестявания едва ли има значение.

Защото накрая рискът остава при вас.

МОЖЕ ДА ХАРЕСАТЕ ОЩЕ И:

ОБРАТНО КЪМ БЛОГА