Имат ли алтернатива депозитите

Защо всички рекламират алтернатива на депозита?

Във финансовата индустрия е изключително печелившо да накараш насрещната страна да подцени риска. Нищо лично. Просто бизнес.

Алтернативата може да бъде само една.

Алтернатива е чуждица, която днес често употребяваме погрешно.

Тя означава избор между две единствено възможни решения. Алтернативата може да бъде само една. Не може да има „много алтернативи“. В този смисъл това предполага избор между две неща, които са сходни, в най-голяма степен заместващи се, а не коренно различни.

Банковият депозит има само една алтернатива и това е инвестицията в облигации издадени от държавата - ДЦК. Това е най-близкият инструмент, който предлага фиксирана доходност за даден период и възстановяване на главницата в края, като този ангажимент е гарантиран от държавата. 

Разлика има и тя е, че при облигациите има пазарен риск. Ако искате да излезете от инвестицията си преди падежа е възможно да не получите пълния размер на главницата, защото цената на облигацията зависи от пазара. Ако един банков депозит бъде прекратен предсрочно, обикновено губите само лихвата.  

Защо само ДЦК са алтернатива на депозита?

Напоследък можете да попаднете на различни инвестиционни продукти, които се рекламират като алтернатива на депозитите. Изключително подвеждащо е подобно определение за P2P платформи, взаимни фондове, структурирани продукти, застраховки с инвестиционен елемент и др.  

Да, те може да са различни опции за инвестиция на вашите спестявания, но са с коренно различни рискови характеристики от един депозит.

Как да избегнете грешен избор?

Когато сравнявате две инвестиционни възможности, трябва да вземете предвид не само потенциала за доходност, а и риска, който поемате. Във финансите това се нарича рисково-претеглена доходност (risk adjusted return).

Няма инвестиция без риск. Затова не можем да направим правилен избор, ако не помислим за него, а пред очите ни са само обещанията за доходност.

Доходност, но каква по-точно?

Когато сравняваме доходността между два продукта, нещата не изглеждат сложни. Всеки може да сравни две числа и да избере по-голямото. Но обърнете внимание дали става въпрос за фиксирана или потенциална (очаквана, целева и т.н.) доходност. В първият случай резултатът от вашата инвестиция е ясен още в момента, в който я реализирате. Във втория той е несигурен. 

Риск, но колко голям?

Да оценим точно риска е трудно дори за професионалните инвеститори. Непрофесионалните пък често изцяло пропускат да мислят за него.

Рискът в една инвестиция е вероятността тя да не се развие според първоначалните очаквания или обещания. Той е функция от много разнообразни фактори, специфични за всеки инвестиционен продукт.

Нека разгледаме банковите депозити и продуктите, които най-често са рекламирани като тяхна алтернатива.

Какво е банков депозит?

Това е срочен договор с лицензирана търговска банка, чрез който вие давате на заем спестяванията си, а тя ви плаща лихва за това.

Те си остават основният избор за спестяване в България въпреки размера на лихвите. Причината е, че са сигурен инструмент, който хората разбират и от който знаят какво да очакват. 

Защо?

• Предлагат фиксиран доход – при сключването на договора вие знаете и размера на лихвата, и кога ще си получите главницата.

• Съществуват държавни гаранции, че този договор ще бъде изпълнен.

Първо гаранциите са под формата на строг регулаторен режим за банките. Неговата цел е да даде сигурност, че тези институции ще функционират по начин, позволяващ им да изпълнят задълженията си. Именно затова само те могат да събират депозити, за разлика например от небанковите финансови институции, които работят при по-леки правила.

Второ, ако все пак тези регулации не сработят (пример е фалитът на Корпоративна банка), то тогава държавата, чрез механизъм наречен „Фонд за Гарантиране на депозитите“ ви дава сигурност, че ще си получите главницата до размер от 100 хил. евро.

Рискът да не си получите натрупаните лихви и първоначално вложените средства (до гарантираният размер) е държавата да фалира.

P2P платформите – на ръба на регулациите.

Тези платформи твърдят, че чрез тях можете да инвестирате в кредити и да получавате лихвите по тях. Какви са приликите и разликите с един банков депозит обаче?

Единствената прилика е, че получавате обещания за фиксирана доходност.

Разликите обаче категорично не позволяват да наречем инвестиция в тези платформи алтернатива на депозита. Ето защо:

1. Не можете да разчитате на Фонда за Гарантиране на Депозитите и на държавна подкрепа, ако даден оригинатор спре да изпълнява задълженията си.

2. Инвестирайки в P2P платформи, придобивате правото да получавате плащания (вземания) от т.нар. платформа, а не купувате директно кредит. Съответно не можете да имате претенции за каквито и да е обезпечения по него. Подобно вземане носи несравнимо повече риск от депозит в една търговска банка, зад която стоят гаранции от държавата.

3. Оригинаторите (небанкови финансови институции) имат правото по закон да отпускат кредити, но не и правото да събират депозити. По тези причини не са задължени да отговарят на строгите регулации за капиталова адекватност и ликвидност, валидни за банките. Чрез P2P платформите обаче те получиха инструмент, чрез който донякъде заобикалят това ограничение и прехвърлят кредитният риск към множество физически лица. Това е предпоставка за конфликти на интереси и допълнителен систематичен риск.

Всичко това поставя под значително по-голям риск сумата, която инвестирате, в сравнение с един банков депозит.

Взаимни фондове инвестиращи в облигации

Това са колективни инвестиционни схеми, които инвестират активите си в диверсифициран портфейл от инструменти с фиксиран доход.

Да закупите облигация или дял на фонд инвестиращ в облигации, обаче не е едно и също.

Във втория случай не контролирате важни решения, като например дали да задържите облигацията до падеж или да търгувате с нея активно.

Често може да попаднете на фонд с инвестиционна политика, която му позволява да инвестира не само в държавни, но и в корпоративни облигации. Те също са инструменти с фиксиран доход, но имат по-високо ниво на кредитен риск.

Инвестиционната стратегия на подобен фонд може да не пасва напълно на вашите цели.

Ако той се управлява активно е възможно да се представи по-лошо от пазарния бенчмарк.

Ако фонда е пасивен, като например ETF, доходността му ще се различава от тази на директно закупени и държани до падеж идентични облигации. Причината е, че ETF-ите обикновено не държат облигациите до падеж, а поддържат постоянна дюрация на портфейла.

Дори един фонд да инвестира в инструменти с фиксиран доход, крайният резултат от подобна инвестиция в никакъв случай не може да се нарече също фиксиран.

Инвестиция с гарантирана главница

Това са структурирани продукти (сложни и скъпи), които комбинират инвестиция в портфейл от финансови инструменти, обикновено акции, с гаранция върху първоначално инвестирания капитал.

Акциите обаче са клас актив с много висок риск. Не са дългов инструмент подобно на депозитите или облигациите. Те са част от капитала на една компания, а акционерите са първите, които търпят загуби при финансови проблеми.

Гаранцията пък се издава от институции с много по-нисък кредитен рейтинг от държавата - банка или застрахователно дружество.

Резултатът от комбинирането на инвестиция в рисков (капиталов) инструмент с гаранция (застраховка) от частна компания, не се приближава до дългов финансов инструмент издаден от държавата или депозит гарантиран от нея.

 

Други статии, които могат да ви бъдат полезни:

►►►Какво е взаимен фонд и как еволюцията му доведе до създаването на ETF-ите?

►►►Какво е фонд за множество активи?

МОЖЕ ДА ХАРЕСАТЕ ОЩЕ И:

ОБРАТНО КЪМ БЛОГА