Твоите пари, техните печалби – така работят „съветите“ на банката

Когато избираме инвестиционни решения за нашите спестявания, винаги разчитаме на нечий съвет. Няма човек, който да се е родил научен как да инвестира успешно.

Често съзнателно търсим помощ от т.нар. професионалисти, за да ни препоръчат конкретно решение.

Понякога правим избор и сами, но стъпвайки на аргументите, които сме чули от някой, когото възприемаме като опитен експерт.

И при двата подхода търсим „експерта“, който разбира финансовите пазари, и често не се замисляме за неговата мотивация.

Пропускаме да си зададем важни въпроси, които биха ни помогнали да оценим дали той всъщност използва експертизата си в наш интерес.

Затова, когато получите съвет от някого, потърсете първо отговор на следното:

• Какво продава той?

• Съществува ли конфликт на интереси?

• Има ли исторически данни за резултатите от неговите съвети?

Да вземем например финансовите институции, които се ползват с най-голямо доверие сред българите – банките. Там държим основната част от спестяванията си, въпреки че лихвите по депозитите са минимални.

Добра идея ли е да потърсим в банката и инвестиционен съвет, за да се опитаме да защитим спестяванията си от инфлацията?

Ясен отговор дава изследването от 2015 г., наречено Financial Advice and Bank Profits, с автори Daniel Hoechle (FHNW School of Business), Stefan Ruenzi (University of Mannheim), Nic Schaub (Swiss Institute of Banking and Finance) и Markus M. Schmid (University of St. Gallen).

„Financial Advice and Bank Profits“

В него са използвани данни за над 40 000 клиенти, 500 финансови консултанти и близо 240 000 транзакции в голяма швейцарска банка между януари 2002 и юни 2005 г.

След тяхното обработване се оказва, че когато клиентът реши да се довери на инвестиционните решения, предложени му от служител на банката, печалбите за банката от този клиент се увеличават значително.

• Когато клиентът делегира управлението на сметката си на банката, печалбата на банката от този клиент нараства средно с около CHF 749 на тримесечие (+229% над средното).

• Когато клиентът извърши сделка по съвет на банков служител, печалбата на банката се увеличава с около CHF 836 на тримесечие (+256% над средното).

Откъде идва тази печалба?

Разбира се – от по-високите такси и други разходи, които плаща клиентът. Изследването показва следното:

Сделки със структурирани продукти генерират най-високите печалби за банката.

Структурираните продукти са „пакетирани“ инвестиции, които обикновено включват експозиция към даден актив плюс един или повече деривати. Недостатъкът им е тяхната сложност и липсата на прозрачност при ценообразуването.

Взаимните фондове, управлявани от самата банка, носят най-високите печалби.

Финансовата индустрия често прилага различни хватки, за да ви затрудни в преценката колко реално плащате, когато инвестирате чрез взаимен фонд. Разходът за клиентите умишлено се разделя на множество разнообразни такси, комплексни по структура, а понякога и директно заблуждаващи.

Финансовите консултанти на банката систематично препоръчват сделки със структурирани продукти и взаимните фондове на банката.

С други думи, консултантите се стремят да пласират продукти, които са изгодни за банката, но не и за клиента.

Обяснението за това е моделът на възнаграждение, базиран на комисионни, които стимулират банковите служители да преследват транзакциите, увеличаващи печалбите на банките.

Те получават фиксирана заплата плюс бонус, зависещ от цялостното представяне на банката, представянето на клона, както и конкретните резултати на консултанта.

Това, разбира се, не е запазен модел само за банките.

Конфликтите на интереси при хората, на които често сме склонни да се доверяваме за инвестиционен съвет, не са нищо ново. Европейската организация на потребителите от 2018 г. води активна кампания срещу порочния модел, наречена „Цената на неподходящия съвет“.

След като години наред инвеститорите търпят загуби за сметка на банковите печалби, ЕС се опита чрез нови регулации (MiFID II) да повиши прозрачността на пазара и да засили защитата на инвеститорите.

Директивата създаде рамка за т.нар. независим инвестиционен съвет.

MiFID II изисква от независимите консултанти:

• Да подбират продукти от широк спектър на пазара, а не само от „менюто“ на един доставчик.

• Да предоставят периодична оценка дали препоръчаните продукти все още са подходящи за клиента.

• Да не получават комисиони и стимули от трети страни или, ако го правят, да ги прехвърлят на клиента.

На хартия това звучи като перфектната рецепта за защита на инвеститора, но реалният ефект не е голям.

Причината е, че тези правила не важат за всички консултанти, а само за онези, които изрично искат да се нарекат „независими“, а банковите консултанти не попадат в тази категория.

В нея не попадат и финансовите консултанти извън банковия сектор, които свободно продължават да пласират продукти с високи такси, получавайки стимули от трети страни.

Този модел на работа ги стимулира да действат основно в интерес на институцията, която ги наема, а не на инвеститорите.

Важен проблем, разбира се e, че повечето клиенти не правят разлика между независим съвет и просто съвет – както и между финансов и инвестиционен консултант.

За тях „банков консултант“ звучи като достатъчна гаранция, а конфликтите на интереси остават на заден план.

Всичко това дава възможност на компании като нашата да предложат модел, изчистен от конфликти на интереси.

Подходът на Future Wealth Advisers е услуга, в която клиентът и интересите му са в центъра.

Преди да продаваме експертизата си, ние поемаме ангажимент:

• Да елиминираме конфликтите на интереси.

• Да минимизираме разходите за клиента.

• Да предоставим пълна прозрачност.

Чак когато имате всичко това, има смисъл да си задавате въпроса какво можете да постигнете, инвестирайки спестяванията си.

МОЖЕ ДА ХАРЕСАТЕ ОЩЕ И: